Преди дни Петя Стефанова завърши 10-и клас на ЕГ “Акад. Людмил Стоянов” – паралелка с английски и немски език. Тя е първата ученичка досега от Благоевградска област и единственото момиче, намерило място в петчленния национален отбор, който представи страната ни на Световния турнир за млади физици в Шрусбъри, Англия. За увлечението по физиката, извървения път до елита, живота и мечтите разговаряме с шестнадесетгодишната девойка преди заминаването й за Обединеното кралство.
След оспорвана конкуренция между 30 отбора от цял свят българските ученици от националния отбор по физика на България завоюваха 15-о място на Международния турнир на младите физици (IYPT). Турнирът е отборно състезание, в което учениците се доближават максимално до реалния научноизследователски процес. Отборът ни участва в пет физични битки, във всяка от които трябваше да представи решение, опониране и рецензиране на различни изследователски задачи.
– Петя, как стигна до националния отбор по физика?
– В началото на годината, през януари, Дамяна Грънчарова – учителката ни по физика, беше намерила информация за националния турнир на младите физици в Русе. Попита ни дали някой иска да участва. Събрахме отбор от 4-ма души – аз и още трима съученици. Имахме много малко време, около месец, за да работим по 12-те предварително зададени задачи, докато другите отбори се подготвят по една година. Ние бяхме първият тим от областта, който се включи в надпреварата. Представихме се добре – индивидуално и отборно. След участието ни в това състезание получих покана от комисията да се включа в разширения национален отбор по физика, съставен от 10 души.
– Ти с какво впечатли журито на състезанието и националната комисия по физика?
– Самият турнир се провежда под формата на “рицарски битки” между отборите. Състезателите от всеки тим имат определена роля – докладчик
/разяснява и научно обосновава практическите резултати от решените задачи/, и опонент /задава въпроси как конкурентите са се справили с физичните казуси, какви опити са направили и изводите от тях/. Мисля, че на мен силата ми е в опонирането, справих се успешно, журито ми даде доста високи оценки и с това съм направила впечатление. Така дойде и предложението за националния тим.
– Трудно ли беше да намериш място сред петте най-добри млади физици в България? Какво включва подготовката за световния турнир в Англия?
– Не бих казала, че беше лесно. Трябва много да се работи. Самите задачи са сложни. Те трябва да се развият и по чисто физичен начин, което е голямо предизвикателство. Дадени са само казуси. Ти сам трябва да търсиш, четеш и събираш информация, за да намериш решение на проблема и отговорите – всичко това на английски език. Всеки от нас прави различни експерименти, за да докаже как и защо се получава дадено физично явление. След това членовете на отбора се събираме в София и провеждаме семинари. Националната комисия разглежда кой докъде е стигнал в работата си, дават ни съвети и насоки какво още да направим и подобрим. Пътувам често. Подготовката ни се провежда в Центъра за олимпийски надежди. Работим и в Института по физика на твърдото тяло и електроника на БАН, на няколко пъти посетихме и лабораториите в Пловдив, защото казусите са сложни, изискват опити със специализирана техника и условия. В края на май месец от комисията обявиха петимата избрани за националния отбор – две момчета от Шумен, по едно от София и Пловдив и аз. Започна още по-усилена работа. Задачите за световния турнир са 17 и всеки от нас петимата разработва по три от тях. Гледам всеки ден да работя, за да не ми се натрупва много работа.
– Ти по какви казуси работиш?
– Една от моите задачи е свързана с електрически вериги, които проявяват хаотично поведение. Аз построих такава верига, свързах я към осцилоскоп и техники, и направих изследвания в какво и как се проявява тази хаотичност, промяната на параметрите до какви изменения води. Например ако такава хаотична верига се свърже към усилвател, ще се чува само шум. Тя може да се постави в трептящ кръг, за да се види какво ще се случи със самите сигнали. Смисълът на това цялото състезание е да експериментираме и да обясним получените резултати. Друга моя задача е свързана със замръзващи капчици. Казва се, че трябва да охладим повърхност до -20 градуса и капка вода, поставена на тази плоча, ще получи конусовидно връхче. Трябва да изследвам този ефект – кога и как се получава. На пръв поглед изглежда много елементарно, но като седнах да чета, има много неща за анализиране – самият замръзващ фронт как се получава, плътност на водата, повърност-напрежение. Мерят се контактните ъгли, правя опити с различна вода и повърхности, кога и как се получава конусовидното връхче на капката. Все още не съм разработила напълно този казус. Доста работа е.
– Колко отбора ще има на световния турнир?
– Не знам точната бройка, но около 30. Най-силни са азиатците. Те са просто непобедими, прекарват цялото си време в подготовка за тази надпревара в различни университети и ги пускат само за матурите.
– Какви са твоите очаквания за представянето ви?
– Аз нямам претенции да сме на еди-кое си място. Най-важното е всички да отидем отлично подготвени и да се гордеем със себе си, защото наистина сме се трудили много. Самото участие, работата, означава да пренаредиш всичките си приоритети, да си поставиш една цел, която да гониш и постигнеш, а именно – да представим достойно България.
– Откога датира увлечението ти към физиката?
– Запалена съм по физика още от предишното ми училище – 8 СОУ “Арсени Костенцев”. В Езиковата продължих да се занимавам. Учителите ни също провокират интереса ни към тази наука. Организират състезания, дискусии. Наскоро проведохме дебат на тема “Стъпвал ли е човек на Луната”. Правим и много интересни опити. Например как да се вкара сурово яйце в бутилка, без да се счупи.
– А може ли?
– Да, може, вкарва се в пласмасова или стъклена бутилка с вакуум. Един от опитите ми е как от пламъка на свещта се получава електроенергия. Поръчахме си една малка пластинка, казва се “елемент на Пелтие”, която от едната страна се охлажда, а от другата се нагрява, т.е. поставяме на метална повърхност пластинката и отдолу палим свещта, при което елементът на Пелтие се нагрява, а отгоре слагаме нещо студено, за да го охладим. След охлаждането свързваме пластинката с диод или лампичка и тя светва. Можехме да направим опита и с прост генератор, проектиран от нас, просто ние решихме да използваме тази пластинка.
– Петя, как се отнасят родителите ти към твоите занимания” Правиш ли експерименти вкъщи?
– Да, най-редовно правя експерименти вкъщи, за да проверя кое става и кое не. Родителите ми винаги са ме разбирали и подкрепяли. Дори ми купуват консумативи за опитите. Майка ми работи във фирма за високоговорители, а баща ми се занимава с автомобили – ремонтира акумулатори. От малка се увличам и по него. Той ми е чел доста книги, свързани с физиката, обяснявал ми е. Бих казала, че има голям принос за увлеченията ми. Най-интересно ми е да уча и да се занимавам с ток, затова и направих тази хаотична електрическа верига. В училище правихме батерия от лимони и аз пробвах вкъщи с картофи и лампичките светнаха. Родителите ми се радват, че се занимавам с нещо, което ми носи удовлетворение, а не ми е задължение. Имам и двама братя близнаци. Те са седмокласници в 8 СОУ. Единият се увлича по футбола, а другият е повече като мен. Стои си вкъщи и учи, но не бих казала, че физиката ги влече.
– Как свързваш изучаването на чужди езици с физиката?
– Физиката като цяло не е лесна наука. Самите състезания – турнирът в Русе и предстоящата надпревара в Шрусбъри, са изцяло на английски език. Термините са сложни, те не са пряко свързани с това, което учим. Търся информация от книги, статии, научни разработки и си превеждам сама, помага ми и чуждоезиковата подготовка от училището.
– В каква насока мислиш да се развиваш? Как се виждаш след 10 години например?
– Догодина ще реша окончателно, плановете ми са свързани с физика и информационни системи, но не в България. От малка се увличам и по компютри. Разработвам си различни програми. Мисля да се реализирам в чужбина. Английският и немският ще ми помогнат навсякъде, където и каквото да уча. Може би след 10 години се виждам като собственик на успешна компютърна фирма или дейност, пряко свързана с физиката. Мислила съм и за изобретения в тази сфера.
– Освен с физика и компютри, с какво друго обичаш да се занимаваш?
– Обичам да чета, и то не само за физиката. В последно време малко съм занемарила книгите, но любимият ми автор е Хорхе Букай. Много ми харесва как пише. Излизам и със съученици, но сега нямаме възможност често да се виждаме.
– Хората приемат ли те за “странна птица” заради интересите ти към физиката?
– Чак странна не. По-скоро се учудват. Когато ме срещнат съученици или преподаватели от бившето ми училище, ми казват: “Петя, ти и физика – как?”. Аз имам вид на по-отворен човек, обичащ забавленията, което не е точно така.
– Има ли предмет, по който ти е неприятно да учиш?
– Неприятно не бих казала. По-трудни са ми разказвателните предмети за сметка на точните науки. Когато не съм разбрала нещо, отивам при госпожите и питам. Никога не са ни отказали помощ и консултации. После сядам, отделям малко повече време и се справям с това, което ме е затруднило. Мисля, че от самите нас, учениците, зависи дали искаме да научим дадено нещо, или не.
– Какво би казала на връстниците си, които се интересуват повече от забавления и лъскави тоалети например?
– Това кой от какво се интересува си е негово право, обаче има толкова много неща, които са невидими. Много хора смятат, че физиката е скучна, суха материя, която просто трябва да се назубри в училище. Това изобщо не е така. Като тръгнеш да четеш, откриваш куп неща и ти става любопитно. Ето например, колко неща могат да се научат от една капчица вода – как придобива тази форма? Защо това се получава при -20 градуса и при определена повърхност? На мен лично всичко това ми е много интересно. Просто бих казала на връстниците си, че ако четат повече /не говоря само за физика/ и обръщат внимание на изучаваното в училище, не само ще обогатят общата си култура, но и ще се издигнат нагоре, като мислене и поведение.
– Приемаш ли като успех мястото си в националния отбор?
– Да, приемам го за успех, защото съм вложила много усилия. Български отбор участва от много години в тази надпревара, но за пръв път ще има участник от нашата област. Най-трудни са не безсънните нощи, с тях съм свикнала покрай ученето за изпити и контролни в училище, а търсенето и намирането на литература, която да ми помогне за научното аргументиране на направените експерименти и изледваните параметри, за да се реши зададеният казус. Искам да благодаря на учителките по физика в ЕГ – Дамяна Грънчарова и Златка Гаврилова, без чиято помощ не бих се справила, както и на директорката г-жа Попова, която ни подкрепя във всяко едно начинание и състезание, независимо по какво са.
Източник: В-к Струма