С този разказ дванадесетокласничката Мария Милева от ЕГ „Акад. Л. Стоянов” в Благоевград спечели основна стипендия в осмия национален конкурс на „1000 стипендии”.
Мария Милева e наша ученичка от 12 клас. Тя спечели основна стипендия в VIII конкурс на „1000 стипендии” в област “История”. Обича да участва в дебати, доброволец е в БМЧК, а в бъдеще иска да се занимава с журналистика и творческо писане.
Гордеем се с теб!
Денят, в който интернетът спря…
Днес интернетът е неразривна част от нашето всекидневие. Отделяме повече време за виртуалното пространство, отколкото за любимите си хора и любимите си занимания. Интернетът и новите технологии изцяло и безвъзвратно промениха общуването между хората и начина ни на живот. Той се превърна в символ на новото време и днес дори променя хода на събитията. Но как би изглеждала историята, ако интернетът съществуваше век по-рано?
Един августовски следобед се случи немислимото – интернетът спря. Не е като Земята да спре да се върти около оста си, но за някои много специални хора това беше краят.
Йосиф стоеше на бюрото си, отворил лаптопа, четейки статия за това как Германия щяла да нападне СССР. Той не вярваше на жълти публикации в долнопробни сайтове, но за всеки случай реши, че не е зле да пише на другаря Лаврентий във Вайбър. Берия не му отговаряше и Йосиф започна да се притеснява. Изпрати му поредното гневно съобщение, с което му казваше, че ако не му пише възможно най-скоро, значи предава не само вожда, но и родината си. След като не получи отговор и този път, отвори профила си във Фейсбук. Адолф му искаше приятелство за трети път. Реши, че е крайно време да приеме. На стената му имаше около 200 сърдечни поздрава и статуса за успешно подписания „Пакт за ненападение” преди няколко дни. Молотов се беше постарал да му прати дълго лично съобщение, с което да изрази почитта си към него, както и да подчертае добре взетото решение за подписването на договора. Йосиф знаеше, че това е просто подмазване, но пък обичаше комплиментите. Имаше 4 покани за игри от Мусолини, което го накара да остави лаптопа настрана.
Докато чакаше Лаврентий да му отговори, Йосиф разгледа своя Инстаграм профил от новия си смартфон. Беше събрал почти 5000 харесвания на селфито си на Червения площад. Чувстваше се горд. Мустаците му се виждаха много по-ясно с избрания филтър.
След дълго чакане пристигна отговорът на Лаврентий. В съобщението си той убеждаваше Йосиф, че няма място за притеснение. Беше 31 август. Само преди седмица бяха сключили пакта, а Йосиф вече имаше угризения. Лаврентий му изпрати намигващо човече и го увери, че на жълти и недостоверни сайтове не бива да се вярва. Йосиф обичаше да бъде успокояван, че е взел правилното решение.
Слънцето започваше да залязва. Йосиф потърка очи и заключи смартфона си. Слезе на долния етаж да вечеря. Нещо го тревожеше. Съмняваше се дали всичко ще бъде наред, но ароматът на зелевите сарми отми всичките му притеснения. Заповяда на прислужницата да му донесе таблета. Трябваше да снима сармичките и задължително да им добави ефект. Директно публикува снимката във Фейсбук. Чембърлейн побърза да коментира как мирът на нашето време се криел именно в зелевите сaрми. Йосиф хареса коментара му, въпреки че, ако там присъстваше и думата водка, щеше да бъде по-съгласен. След вечеря се качи горе и отново отвори лаптопа. Потърси рецепти за зелеви сaрми с водка. Гугъл не му помогна особено. Видя, че Даладие е онлайн и побърза да получи отговор от него. Все пак французите си падаха по вкусната храна и със сигурност знаеха нещо по въпроса. Даладие се възмути от неделикатното запитване и започна да защитава тезата, че водката и зелевите сарми са напълно несъвместими за стомаха на чувствителния западноевропеец. Йосиф не обичаше да му противоречат и за това натисна бутона „офлайн”. Облече си пижамата, приготви се за лягане и взе смартфона в ръце. Отвори „Пет рескю” и започна да спасява кученца. Към 1 часа се умори и реши да заспива. Унесе се мигновено.
Сънува ужасен кошмар. Някой злобно му изтръгваше играчката от ръцете, и то не кой да е, а друго дете със специфичен мустак. Събуди се, облян в пот. Отърси се от кошмара и видя, че навън все още е тъмно. Предположи, че е около 5 часа сутринта.
Чу се писукането на Вайбъра му. Лаврентий му беше писал. Толкова рано? Нещо ужасно се бе случило. Адолф беше решил да нападне СССР[1], независимо от пакта. Йосиф се ядоса. Не обичаше никой друг да нарушава правилата, освен него.
Отиде до лаптопа, отвори го и потърси Адолф в приятели. След малко осъзна, че няма интернет. Ядоса се още повече. Толкова много ли …